Нервна депресия: Симптоми | Физически и др.

Физически симптоми на депресия и нервна депресия. Симптоми на разбити нерви (скрита депресия). Как се излекувах от депресия. Какво се случва с мозъка при дълбока депресия.

Нека започнем с най-търсеното, за което постоянно ни питат:

Симптоми на нервна депресия

Нервната депресия, макар и неофициален медицински термин, представлява сложно преплитане на психологически и физически симптоми, които могат да превземат живота на човека подобно на тъмен облак, обгръщащ всичко с тежестта си. Душевното състояние при това състояние се характеризира с продължителна тъга, която сякаш се просмуква във всеки аспект от ежедневието. Хората често описват как се събуждат с чувство на празнота и безнадеждност, сякаш утрешният ден не крие нищо добро. Светът губи своите ярки краски, а нещата, които някога са носили радост, вече изглеждат безвкусни и лишени от смисъл.

Умът, обхванат от нервна депресия, става плен на тревожни мисли, които се въртят безкрайно подобно на счупена грамофонна плоча. Концентрацията става непосилно предизвикателство – простите решения изглеждат сложни, а ежедневните задачи се превръщат в планини, които изглеждат невъзможни за изкачване. Чувството на вина се прокрадва в съзнанието, нашепвайки, че всеки неуспех е доказателство за лична несъстоятелност. Самооценката се руши, а самокритичността расте до болезнени размери.

Тялото не остава незасегнато от тези душевни бури. Енергията се изцежда като вода през пръстите, оставяйки непрестанна умора, която не се облекчава дори след дълъг сън. Самият сън става неуловим – някои прекарват безсънни нощи, взирайки се в тавана със зачервени от умора очи, докато други се потапят в прекомерен сън, търсейки бягство от тежестта на будното състояние. Апетитът се променя – храната губи вкуса си или се превръща в утеха, водеща до драстични промени в теглото. Може да се стигне дори до анорексия.

Физическите проявления на нервната депресия често озадачават страдащите – неясни болки пронизват ставите и мускулите, главоболието става чест спътник, а стомашно-чревните проблеми се появяват без очевидна причина. Сърцето понякога препуска в гърдите, особено по време на пристъпи на интензивна тревожност, създавайки усещане за наближаваща опасност, която обаче никога не идва.

Социалният живот постепенно се свива като есенен лист. Разговорите, които някога са носили радост, сега изглеждат непосилно бреме. Човекът започва да отказва покани, да пропуска събирания и да се отдръпва от близките си. Тази социална изолация само задълбочава проблема, създавайки порочен кръг на самота и отчуждение. Работата и учението страдат – задачите се отлагат, крайните срокове се пропускат, а качеството на изпълнението спада.

В по-леките случаи човекът все още успява да функционира, макар и с усилие – подобно на плуване срещу силно течение. В тежките случаи обаче, нервната депресия може да бъде парализираща – обикновените действия като ставане от леглото, къпане или приготвяне на храна се превръщат в непреодолими препятствия. В най-мрачните моменти мислите за смъртта могат да се прокраднат като примамливо бягство от непрестанната болка.

Физически симптоми на депресия

Депресията има външни прояви, по които бихме я различили. За жалост болните не са мотивирани да ги осъзнаят, затова приписват физическия дискомфорт на други причини.

Ето някои типични неща, които трябва да се разглеждат комплексно, а не поединично:

1. Липса на сили и енергия, постоянна умора – болният едва работи, едва се обгрижва. Все иска да полегне. С готовност отлага започнатото за следващ ден. Не помагат нито почивка, нито отпуска, нито болнични. Дори след 2 дни в леглото депресираният човек е така уморен, както и преди това;
2. Промени в апетита и теглото – съществува връзка между депресията и хранителните разстройства. Психическите отклонения предизвикват преяждане или отказ от храна, чревни разстройства, киселини, рефлукс и др. В тежки случаи се развива анорексия и булимия, които са отделни психически заболявания;
3. Болки без явен причинител – обичайно в областта на сърцето. Нерядко се случва пациент и лекар да търсят физиологическа причина, да правят изследвания и образни диагностики, но нищо обективно да не се открива. Ако болката продължава над 6 месеца, пациентът трябва да се насочи към психиатър;
4. Световъртеж и главоболие – типични прояви. Нерядко главоболието се приписва на стрес. Затруднително е да се установи какъв е провокаторът, но ако присъстват 2-3 от описаните признаци, без съмнение подозрението пада върху депресията.

СЗО съобщава, че депресията е придобила мащабите на световна епидемия: от нея страда всеки десети. По-голямата беда е, че половината от хората не се приемат за болни, потискат симптомите, страхуват се от лечение и се надяват да мине.

И друго – депресиите не се профилактират, няма скрининг програми. За засегнатите е от ключово значение да се научат да разпознават признаците на заболяването. А не всички са очевидни. Дори ключови симптоми са направо заблуждаващи.

Защо да реагираме?

Депресията не е едно скапано настроение, а конкретно физиологично изменение в мозъка, провокирано от дефицита на определени хормони. Това не е проблем, който да се оправи с усилие на волята.

Ранното разпознаване на депресията е от ключово значение – колкото по-рано, толкова по-бързо и ефикасно е лечението. От гледна точка на психологията, важно е да започне терапия преди новият модел на депресивно поведение да се е превърнал в привичен и „комфортен“.

Първи признаци на депресия

1. Апатия, загуба на интерес – постепенно човек губи радостта от нещата в ежедневието. Успехът на работа предизвиква лека усмивка, но не и предишното задоволство. Хобито вече не е така интересно. Приятелите изглеждат скучни. Общуването с роднините става тягостно. Темите на разговор са безинтересни. И всичко това – изведнъж;
2. Усещане за безполезност – усилията нямат смисъл, нещата не се получават, човекът се чувства глупав, неудачник, неприятен на себе си;
3. Негативно мислене – все по-трудно се забелязват положителните страни на случващото се. Недоволството се разпространява върху всички теми, върху всички аспекти от живота;
4. Чест плач – болният придобива едно отношение на самосъжаление и безсилие. Всяка дреболия се възприема като капката, която прелива чашата… а плачът е отдушник;
5. Храносмилателни разстройства – лошо храносмилане, киселини, липса на апетит или дразнене по хранопровода. Нередовният стомах е сериозен индикатор за психически проблеми;
6. Нестабилна емоционалност – агресия спрямо околните, жесток сарказъм, отмъстителност, необосновани обвинения, демонстративно игнориране. За депресираната личност става все по-сложно да си взаимодейства социално;
7. Главоболие – може би не силно, но доста често. Бързо минава с хапче, но скоро пак се появява. Характерното е, че не зависи от външни условия и не се забелязва конкретна причина;
8. Разсеяност – все по-трудно се задържа вниманието върху нещо конкретно. Отначало се забелязва при сериозни задачи, например в работата, но по-нататък депресираната личност с трудност следи филм и не успява да чете книга. Причината е обективна – недостига на някои вещества в мозъка затрудняват концентрацията;
9. Постоянна умора – по-точно отпуснатост, вялост, липса на сили и енергия. Човек се чувства разбит още от събуждането. През деня състоянието се преодолява, но към вечерта умората отново се засилва;
10. Проблеми със съня – трудно заспиване, събуждане през 2 часа, после трудно ставане сутринта. Редуването на сън/ будно състояние се разстройва;
11. Намалена двигателна активност – липса на желание да се отиде дори до магазина, да се прави нещо. Депресираният човек дори отказва да си готви или да си сложи масата и да се нахрани нормално.

Описаните признаци се появяват в произволно съчетание. Често един признак предполага появата на 2-3 други. Например при лош сън и усещане за умора човек намалява двигателната си активност и се залежава, вместо да стане и да свърши нещо.

Първите признаци на депресия с времето се задълбочават – ако не им се обърне внимание. Постепенно те се оформят в ясни, видими симптоми.

Основни симптоми на депресия

Разликата между предвестниците и симптомите е в тяхната изразеност и главно – в тяхната продължителност. Докато първите белези са епизодични, постепенно те стават все по-чести и продължителни, докато придобият устойчивост. Тогава говорим за симптоматика.

1. Лошо настроение, тревожност, тъга, песимизъм – настроения в негативната гама, постоянно. Всеки нов факт се възприема през негативната призма. Пациенти описват състоянието като потапяне под вода – всичко изглежда нереално, отвлечено. Само вътрешната потиснатост нараства. Медиците го обясняват с нарушен баланс на нервните импулси в онази част на мозъка, която отговаря за емоциите. Ето защо ситуацията не се променя нито от щастливи събития, нито от смяна на обстановката, нито от опити за мобилизиране;
2. Липса на мотивация, ненавист към себе си, чувство за вина;
3. Мисли за смъртта и безцелността на живота – те са в основата на ред безразсъдни действия като увлечението по екстремални спортове, злоупотреба с опиати, предприемане на рисковани начинания, хазарт  и пр. Болният целенасочено се подлага за опасности;
4. Окончателно отказване от любими занимания – приятели, секс, телевизия, туризъм… Каквото и да е радвало човека, той вече не е заинтересуван. А и такива неща изискват усилие, а той не е готов на това;
5. Раздразнение, злост, агресия – недостигът на допамин води до задълбочаване на депресията;
6. Апатия – нищо в околния свят не е от значение. Депресираният човек не се впечатлява нито от революции, нито от взрив;
7. Повишена психомоторика (възбуждане) – болният не намира покой. Той се движи и ръкомаха при най-малко вълнение;
8. Нарушения в процесите на мислене – влошават се вниманието, паметта, концентрацията. Изменят се мисловните модели, възникват нови, подчинени на болестта. Присъщи са натрапчиви идеи, страхове и фобии.

Допълнителни симптоми

1. Мрачни прогнози за бъдещето са признак на депресия. Болният не вижда развитие за себе си, няма планове и цели. Песимизмът го прави все по-пасивен, неспособен да се адаптира;
2. Намаляваща самооценка – неувереността се засилва и достига до чувство за безпомощност;
3. Загуба на работа и препитание – влошеното здравословно състояние, липсата на сили и лошата концентрация правят от болния лош работник или служител. Възможно е да бъде отстранен от работа или сам да напусне, ако не намира смисъл или сили да се бори с трудните условия;
4. Риск от травми на работа или на пътя. Депресираният човек е лош и невнимателен шофьор и създава риск за вс. участници в движението;
5. Безсъние и продължителен сън – и двете съществуват едновременно, само че в неподходящото време. Болният не заспива вечерта и трудно става сутринта. Това провокира колебания в кръвното, в температурата на тялото и в изработването на ред хормони. Стига се до едно постоянно усещане за разбитост;
6. Разрушителни мисли и поведение – депресираният човек е неустойчив, неразумен и няма умереност в нищо. Той не успява да мисли реално и логично, често действа импулсивно. В моменти на влошаване е възможно да извърши нещо необмислено. В такива моменти болните посягат на живота си.

Видове депресия + таблица

Определението за депресия е: монополярно тежко психическо разстройство, съпроводено с продължително тягостно физическо и душевно състояние.

Симптомите се появяват вълнообразно. Пикът им може да е сутрин или във вечерните часове.

Върховата проява носи сериозен дискомфорт, като се изразява в спадане на енергията, задух, безпомощност и т.н.

Депресията е болест, при която се различават следните разновидности:

Разновидност	Същност
Клинична (психотична)	разстройство на психиката с халюцинации и бълнуване
Хормонална (следродилна)	свързана с промяна на хормоналните нива при раждането
Соматизирана (прикрита)	физическите симптоми прикриват разстройството на психиката от апатичен тип
Алкохолна	Свързана е с пристратяване към етанола. Сред засегнатите се наблюдава голям % самоубийства
Маниакална (биполярна)	отличава се с париоди на мания и на панически настроения с паузи, когато в депресията настъпва спад
Дистимия	устойчиво разстройство на психиката, но сравнително леко
Депресия	Неудовлетвореност, лошо поведение, неувереност, липса на интереси

Описани са и вариации. Например скрита депресия се наблюдава при хора, които водят вътрешна борба със свои пороци и слабости. При меланхоличния тип ясно намалява двигателната активност. Атипичната депресия се съпровожда с тежест в ръцете и краката и е възможно да се стигне до реално парализиране.

Действие на Демир бозан при депресия

Билковата комбинация стимулира производството на ендорфини – т. нар. хормони на радостта. Отделно билките регулират хормоналните нива в тялото и активизират синтеза на хормоните в недостиг.

Противодейства на повишената раздразнителност и превъзбуждане на нервите. Не само успокоява, но и предпазва от следващ епизод на нервозност.

Повече подробности ТУК: Народно лечение на паник атаки. Демир бозан и други билки. Мента, глог и валериан вършат ли работа?

Демир бозан възстановява физически при преумора. Подкрепя имунитета, усилва защитните сили и способността за възстановяване. При редовно пиене на билките спада общото ниво на уморяемост.

Сборът нормализира вегетативните прояви на депресия – регулира кръвното, обезболява, подобрява охлаждането и отделянето (против потене и учестено уриниране), премахва световъртеж.

Някои от билките в Демир бозан регулират храносмилането, което е полезно за пациенти със стомашни реакции на депресията.

Въздейства върху мозъка, подобрявайки паметта и концентрацията. Усилва работоспособността.

Подобрява съня. Демир бозан позволява да се спи непробудно няколко часа, стига пациентът да си наложи да легне в нормален час – около 22 ч.

Накрая, но не маловажно – намалява емоционалния отклик на външните дразнители. По този начин приемащия редовно билковия продукт все по-слабо възприема активаторите на страх, негативно мислене, отчаяние и др.

Психолозите одобряват билковото лечение. Доказателство е мнението на специалиста Гергана Вълева, която се среща в практиката си с Демир бозан и съумява да оцени ползите от него: